Промяната е хубаво нещо,
иначе зацикляш
Дори когато стане твърде тежко -
бързо свикваш
Със сива самота
и пурпурни облаци
По пътя към дома
скитат бездомници
И в маслени локви
се отразяват улични лампи
Последните пътници мокри
поели /по пътя/ към нищото
Неочаквани срещи
с непознати приятели
А луната е светкавица от телефон
Обичайните откачалки,
как да не ги обичаш
Как винаги са толкова весели
не спираш да се питаш
Не са пияни, просто са живи,
щастливи на сивия фон
Усмивките грейват игриви,
заобградени от мрачен бетон