"Сериалити"

Срещнах я като се връщах от отвъдното
Някъде през есента
И желанието ми е вече сбъднато
Няма връщане от бездната

А си мислех че от т'ва
Няма накъде повече да полудея
Във един и същ сериал
Но в различна серия
А си мислех че от т'ва
Няма накъде повече да полудея
Все един и същ сериал
Но различна серия

Близки очи, далечни стават
Когато спомените ти просто избледняват
А бъдещето ми е нереален блян
Живот загубен, но не и пропилян

От два минуса си пра'я "пò"
Може да съм вътре, но не съм капо
Завъртян в постоянна битка
За това в което вярвам, с усмивка и напитка
Посрещам и изпращам всеки ден
Като първи или последен
Той е само мой, но ти не си
И вече няма кой да ме спаси
От мен самия, не ме е страх
Да бъдеш себе си се превърна в грях
Идеи близки, души далечни
И май че само проблемите са вечни